Шефът на Kaufland е арогантен, но кой носи отговорност, ако глобата не издържи в съда?

И държавата, и Kaufland направиха показно как НЕ се прави, а от заплахи и обиди губят всички, най-вече ние, купувачите

С едно необмислено изказване, шефът на Kaufland България Михаил Петров постигна невъзможното… Настрои всички срещу себе си и веригата, която представлява. Политици, които не са били на едно мнение по каквато и да било тема с години, изведнъж се съгласиха: да се заплашва държавата, икономиката и продоволствената сигурност прекрачва границите на добрия тон и на закона.

За броени часове Михаил Петров успя да ядоса дори хората, които доскоро защитаваха веригите от институционалното извиване на ръце. В социалните мрежи започна кампания за бойкот срещу Kaufland с призиви да не се пазарува там и да си ходят от България, която, разбира се, има същите шансове за успех, колкото и заплахите на Петров как ще срива икономиката. Лошото име на немската верига на арогантни рекетьори обаче ще си остане с години.

Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи

Петров твърде емоционално коментира наложената на веригата в началото на тази седмица от Комисията за защита на конкуренцията глоба за близо 76 милиона евро.

„Спрете, защото Kaufland е много голям. И ако Kaufland тръгне по бобслея надолу, тогава фалитът на КТБ ще им се стори като летен бриз. Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах“, заяви  изпълнителният директор по време на форум, организиран от Сдружението за модерна търговия.

Той пак можеше да ни каже, каквото имаше да ни съобщава и без да намесва КТБ или да ни заплашва с колапс в финансовата сфера. Даже сигурно си е прав в някаква степен. Даже може да е съвсем прав, че могат да си позволят най-добрите адвокати. Със сигурност е прав, че крайното решение ще бъде взето в съда.

Така обаче не се говори и е напълно недопустимо от страна на честен международен бизнес, какъвто ние като общество разчитаме, че са Kaufland.

Иначе и властта сигурно също е права – ако има данни за нарушения, трябва да има глоби. А ако Kaufland изпълнят заканите, че ще си ходят, друг ще заеме мястото им, евентуално. Природата не търпи вакуум, а в икономиката няма да остане празна ниша. Земята ще се върти и без Kaufland в България, хората пак ще купуват храни.

Но дори и двете страни да са си прави за себе си, и едните, и другите, показваха тежка невменяемост в публичните си комуникации.

Къде са пиарите? Всичките?

Международна компания с репутация на честен бизнес и законно избрано правителство си мерят кой повече може да извива ръце, карат се публично, разменят закани и обиди… Единственият категоричен извод, който може да се направи е, че нито едните, нито другите, имат екипи, които да се погрижат да им изградят комуникационна стратегия – помежду им и за пред обществото.

Шефът на Kaufland видимо няма адекватен медиен отдел, който да му обясни какво може да се казва и какво не може публично. И че има разлика между нещата, които се говорят пред приятели на маса, и нещата, които можеш да кажеш пред микрофона на публичен форум. Затова и изказването на Петров прозвуча немислимо арогантно и неуважително. Kaufland, с милиардите, които печелят в България, трябваше да са инвестирали повече в доброто си име и публичен образ. Инвеститор от подобен ранг няма правото да си позволи да продава стоки, а да се проваля да се „продава“ добре сред хората, да има добър образ и да реагира на негативен пиар срещу себе си. 

Това не беше „немско“, така да се каже, от страна на Петров.

Дано от цялата ситуация поне са научили някой урок и започнат по-добре да управляват медийните си комуникации и социалните си мрежи, и да започнат да инвестират и в името си в повече мисъл. Самият факт, че компания с толкова възможности не го е направила с години, е срамота. 

И ако Kaufland нямат нито качествен пиар, нито маркетинг на необходимото ниво, то българските институции нямат оправдание, защото имат. Налагането на глоби е едно, но как на министри им хрумва да се карат публично с инвеститори, е мистерия, за която няма оправдание.

Иначе кой е крив и кой е прав, ще каже съдът до няколко години.

Институционален натиск и защо бизнес средата не е спокойна?

Kaufland и бурната им реакция спрямо наложената рекордна глоба, са само върхът на айсберга, защото другите големи вериги също настояват, че са подложени на институционален рекет.

Lidl, които са верига на същите собственици, разказват, че властите и регулаторите се опитват да ги „респектират“ със стотици проверки.

Не са само Kaufland и LIDL, Billa също потвърждават, че нещо ври под повърхността.

„В държавата са хлябът и ножът. Когато някой държавен орган е решил да се справи с някого - той винаги е успявал. Бизнес средата не е спокойна. Не само заради последните новини, но и заради начина, по който се правят проверките от контролиращите органи в една част от бизнеса в страната. Тази огромна административна тежест изкривява нашия бизнес модел“, заяви в рамките на същия форум като Петров изпълнителният директор на „Билла България“ Албена Георгиева.

Думите ѝ обаче потънаха зад бомбастичността и арогантността в заканите на шефа на Kaufland.

Какво всъщност се опитват да постигнат управляващите ни?

Когато всички големи, предупреждават за едно и също, значи проблем безспорно има.

Най-голямата въпросителна е какво се надяват да постигнат управляващите. Рекордна глоба – чудесно. Не че ще закърпят бюджета с това. Тепърва се влиза в обжалвания и съдебни дела. Kaufland може да нямат пиари, но адвокати – имат. Дори съдът да постанови някой ден, че глобата е законна и трябва да бъде платена, това няма да стане в близките месеци. Години може да минат преди делата да се изнижат пред всички съдебни инстанции. И да платят някога нещо от Kaufland, това няма да закърпи Бюджет 2026. Ако изобщо стане в мандата на това правителство.

Всички обаче си спомнят, как преди няколко месеца същият кабинет привика веригите и има каза, че са големи и трябва да измислят начин да намалят цените. Сега същите управляващи им казват, че не трябва да използват факта, че са големи, за да изискват от доставчици по-ниски доставни цени… Ами? Последно?

Какво точно си представят от Кабинета „Радев“? Ако на веригите се забранява да преговарят за ниска цена, какво става след това с цената на рафта? Какво става след това с инфлацията, с която на теория се борят? Поредица от противоречащи си искания с неизвестен изход. А ако има нещо сигурно, то е че веригите няма да работят на загуба. Производителите няма да започнат да продават по-евтино. Властта няма да остане с несъбрани данъци.

Явно накрая сметката пак си остава за единствения истински уязвим по веригата – купувача.

А ако глобата не издържи в съда?

Големият въпрос, на който на този етап нямаме отговор, е добре издържани ли са законово актовете на институциите. Дано са… Защото иначе нито санкция ще има, нито ефект, а само загуби за държавата и плащане на адвокатски хонорари.

Ако се абстрахираме от всичко – от арогантност, от лоша комуникация, от липсваща стратегия, кой носи отговорност, ако глобата падне след години? Защото няма да е честно накрая виновен да е някой редови служител в регулатор, на когото „отгоре“ е наредено какви проверки да направи и какви глоби да наложи. А размерът на санкцията е невиждан, не само в България, и това е безспорен факт.

Вярва ли някой, че Kaufland ще си тръгнат?

Ние чудесно знаем, че Kaufland няма да си тръгнат така лесно от печеливш пазар, още повече след огромните инвестиции, които са направили, за да стъпят тук. Но чисто на теория, не нека не се правим, че не биха могли да нанесат щети, ако искаха.

„Какво означава да плашиш властта? Ние си жужим и се чудим как да правим пари и да си платим данъците, а властта обикаля с мухобойката и може да те убие по всяко време. Нашите магазини не са под наем, ние сме инвестирали 1 милиард в тях и няма как да си хванем чукалата и да се махнем от България“, призна самият изпълнителен директор на Kaufland.

С какво всъщност ни заплашват тогава?

Могат ли Kaufland да предизвикат драма от мащаба на КТБ?

Сами – едва ли.

Ако обаче големите вериги решат да предизвикат умишлена криза (а те няма), разбира се, че могат да го направят. Но подобни действия наистина биха били на границата на тероризма.

Не завинаги разбира се, защото изпразнена пазарна ниша, просто ще бъде запълнена от някой друг. На теория, ако нямаше самите те да загубят милиарди, Kaufland определено можеше да предизвика временна криза – с недостиг на храни, с доставчици и производители, които нямат готов алтернативен пазар, за да пласират стоката си. Могат да задръстят и Бюрата по труда с хиляди хора, които са осигурявани на реални заплати и при съкращение могат да получават цяла година пълен размер на обезщетенията си. Дори само това последното може да се окаже по-скъпо на държавата от една глоба, която я бъде събрана някой ден, я – не.

Никой обаче не взима насериозно, че големият немски инвеститор, който вече е вложил милиарди, за да се установи и овладее тукашния пазар, наистина ще се простреля сам, само и само да навреди на държавата. Това са глупави заплахи, родени от афект и обида.

Затова най-добре всички да направят крачка назад и да се успокоят, преди да изрекат още някоя глупост.